Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2013 19:22 - Реинкарнация в събота сутрин
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 3689 Коментари: 2 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Гузната пиянска съвест е онова агрегатно състояние на духа и на ума през което всеки нормален човек трябва да минава веднъж седмично. За препоръчване в събота сутрин. Полезните неща не са приятни, приятните не са полезни. И ако ги приемем за „ин” и „ян” то гузната пиянска съвест е онази тънка граница между двете на която разбираш какво си и за какво ставаш /или не ставаш/.

Да започнем от начало. На алкохола се приписват какви ли не вредности. А той в същност изобщо не е вреден. Алкохола просто премахва задръжките. И остава ... онова което си е отвътре. Онова което сме маскирали с нормите, етикета и стереотипа. Е за това се напивам в петък вечер. С приятели. То си е нещо като гол купон, само дето не събличаме дрехи. Виждаш колко е озлобен тихия и кротичък на пръв поглед човек. Колко много се нуждае от смелост страхливеца. Колко е самотен и уязвим „професионалния сваляч”. Колко е кух надутия с „успехи” баровец. Колко е достъпна и самотна властната шефка. Напиването си е много полезна работа.

Процесът протича естествено. Отношенията следват градацията на истинския живот, но протичат за два три часа. Първи приятели се намразват за винаги и отявлени врагове започват да се „уважават”. Жените стават привлекателни, а мъжете някакви. Всичките твърдения изказани до тука можем да ги обърнем точно наопаки и пак ще са валидни. Като правилата на живота.  На първата ракия си като новороден и опознаващ живота. На втората си уверен младеж с перспективи. На третата си зрял и мъдър и решителен, но представите ти започват да се преплитат със собствените ти противоречия. На четвъртата живееш вече в измислената едностранчивост на „реализиралия се в живота” но „неразбран” или „неоценен”. На петата си под масата.

Там е мястото на ония които са се издигнали над всичко.

После те изритват от кръчмата. Понякога учтиво и снизходително, както се отърваваме от мъртвец. За останалите живота продължава. Ти се прибираш в къщи „на плонжове” /както се движим и в живота/ и с някакви остатъци от съзнание, благославяш некадърния архитект, които е направил това стръмно стълбище. По него много по-удобно се върви на четири крака и стойката в размътеното ти съзнание изглежда почти естествена. На входната врата вече си в безпредела, но тази тема я оставям на Иво Беров.

На сутринта идва оня благословен и мъчителен момент за които говорех в началото. Най добре го е казал Светослав Георгиев.

 

Мила, моля те! По-кротко.
Махмурлия съм за трима...
И кажи на тая котка
да не тропа по килима....!?!

 

Мозъка с болка се ражда в главата ти, дръпва разузнавателен поглед на обстановката и пищи. Човека се ражда с болка. Ако обстановката е позната си щастлив. Ако познаваш човека до себе си пак си щастлив и с това „Щастията” свършват. Неуловим спомен като неуловим смисъл се прокрадва в мозъка и оставя деликатна следа за нещо лайняно което тепърва ще се размирисва. За сега няма значение. Откриваш най-значимите достижения на човечеството – аналгина и събота сутрин. Почиваш пет минути и те ти се струват като петвековно робство.

Тогава идва тя – гузната пиянска съвест.

Какво и говорих снощи на оная грозница? Ма-а-лии, дано е била по-пияна от мене. Картини от далечното снощи се сменят като спомен от предишен живот и с кожата си усещаш заплаха от „кармична разплата”, но съзнанието вади като контра пункт прагматизма. Откриваш студената вода. Слагаш кисел зелев лист на челото да дърпа температурата и се люшваш в безвремието. Смисъла на живота е размит и се простира до „вчера”.

Вчера!

Изложих се но проблема е че не знам как и колко. Как и колко стават по-важни, а излагацията се приемакато факт, като рога и като родилен белег.

С тях се свиква.

Нещо в мозъка търси оправдания. Друго нещо в мозъка се изживява като прокурор. Разбираш, че носиш прокурора и адвоката в себе си но сега точно неможеш да ги управляваш. Страшния съд в умален вариант. Събрал си „ин” и „ян” в себе си и се разпъваш между тях, поемайки като Христос греховете на другите дето незнаят какво вършат но ти им прощаваш от величие и гузност.

Сменяш зелевия лист на челото понеже стария е изсъхнал и се заклатушкваш към банята. Водите ти изтичат. Раждаш се. Неясно усещаш тежестта на първородния грях. Всичко за което си се тормозил, всичко което си мечтал, страховете, амбициите, дълга изглеждат като останали в друга инкарнация. Едновременно си родител и новороден.

Мно-о-го е тежък лекия живот. Особено на другата сутрин.

Диска е форматиран. Инсталираш операционната система. После останалия софтуер. Прикачваш периферията. И си като нов. Няма паразитни файлове. Фейвъритите ги търсиш отново. Нова организация, свободна РАМ, няма резидентни програми. До сряда ще функционираш на МАХ.




Тагове:   тъг,


Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zarenkow - Хубаво си го описал
11.06.2013 23:47
добрем, че преди много години сложих тотална точка. Като си спомня моите реинкарнации, тръпки ме побиват даже днес и неволно посягам за зелевия лист или изтръпвам от ужас. Много мои приятели умряха съвсем млади , други деградираха, трети безкрайно жалки и слаби. :) Сега вече съм само ценител, само по аромата познавам и това ми е удоволствието - присъдата за качеството на смрадта. :)))
цитирай
2. dedenze - Добро описание на необходимо човешко състояние!
13.06.2013 12:38
По добре качествен алкохол, по народна резепта с приятели, отколкото скъпи транквиланти ! Номера е в дозировката !
При предозиране и здрав стомах, лечението е 1-2 грама аспирин, зелевия лист е воняща отживелица. Само пресоления зелев сок все още не е за изхвърляне!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1405104
Постинги: 361
Коментари: 65535
Гласове: 19271
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930