Гузната пиянска съвест е онова агрегатно състояние на духа и на ума през което всеки нормален човек трябва да минава веднъж седмично. За препоръчване в събота сутрин. Полезните неща не са приятни, приятните не са полезни. И ако ги приемем за „ин” и „ян” то гузната пиянска съвест е онази тънка граница между двете на която разбираш какво си и за какво ставаш /или не ставаш/.

Да започнем от начало. На алкохола се приписват какви ли не вредности. А той в същност изобщо не е вреден. Алкохола просто премахва задръжките. И остава ... онова което си е отвътре. Онова което сме маскирали с нормите, етикета и стереотипа. Е за това се напивам в петък вечер. С приятели. То си е нещо като гол купон, само дето не събличаме дрехи. Виждаш колко е озлобен тихия и кротичък на пръв поглед човек. Колко много се нуждае от смелост страхливеца. Колко е самотен и уязвим „професионалния сваляч”. Колко е кух надутия с „успехи” баровец. Колко е достъпна и самотна властната шефка. Напиването си е много полезна работа.

Процесът протича естествено. Отношенията следват градацията на истинския живот, но протичат за два три часа. Първи приятели се намразват за винаги и отявлени врагове започват да се „уважават”. Жените стават привлекателни, а мъжете някакви. Всичките твърдения изказани до тука можем да ги обърнем точно наопаки и пак ще са валидни. Като правилата на живота.  На първата ракия си като новороден и опознаващ живота. На втората си уверен младеж с перспективи. На третата си зрял и мъдър и решителен, но представите ти започват да се преплитат със собствените ти противоречия. На четвъртата живееш вече в измислената едностранчивост на „реализиралия се в живота” но „неразбран” или „неоценен”. На петата си под масата.

Там е мястото на ония които са се издигнали над всичко.

После те изритват от кръчмата. Понякога учтиво и снизходително, както се отърваваме от мъртвец. За останалите живота продължава. Ти се прибираш в къщи „на плонжове” /както се движим и в живота/ и с някакви остатъци от съзнание, благославяш некадърния архитект, които е направил това стръмно стълбище. По него много по-удобно се върви на четири крака и стойката в размътеното ти съзнание изглежда почти естествена. На входната врата вече си в безпредела, но тази тема я оставям на Иво Беров.

На сутринта идва оня благословен и мъчителен момент за които говорех в началото. Най добре го е казал Светослав Георгиев.

 

Мила, моля те! По-кротко.
Махмурлия съм за трима...
И кажи на тая котка
да не тропа по килима....!?!

 

Мозъка с болка се ражда в главата ти, дръпва разузнавателен поглед на обстановката и пищи. Човека се ражда с болка. Ако обстановката е позната си щастлив. Ако познаваш човека до себе си пак си щастлив и с това „Щастията” свършват. Неуловим спомен като неуловим смисъл се прокрадва в мозъка и оставя деликатна следа за нещо лайняно което тепърва ще се размирисва. За сега няма значение. Откриваш най-значимите достижения на човечеството – аналгина и събота сутрин. Почиваш пет минути и те ти се струват като петвековно робство.

Тогава идва тя – гузната пиянска съвест.

Какво и говорих снощи на оная грозница? Ма-а-лии, дано е била по-пияна от мене. Картини от далечното снощи се сменят като спомен от предишен живот и с кожата си усещаш заплаха от „кармична разплата”, но съзнанието вади като контра пункт прагматизма. Откриваш студената вода. Слагаш кисел зелев лист на челото да дърпа температурата и се люшваш в безвремието. Смисъла на живота е размит и се простира до „вчера”.

Вчера!

Изложих се но проблема е че не знам как и колко. Как и колко стават по-важни, а излагацията се приемакато факт, като рога и като родилен белег.

С тях се свиква.

Нещо в мозъка търси оправдания. Друго нещо в мозъка се изживява като прокурор. Разбираш, че носиш прокурора и адвоката в себе си но сега точно неможеш да ги управляваш. Страшния съд в умален вариант. Събрал си „ин” и „ян” в себе си и се разпъваш между тях, поемайки като Христос греховете на другите дето незнаят какво вършат но ти им прощаваш от величие и гузност.

Сменяш зелевия лист на челото понеже стария е изсъхнал и се заклатушкваш към банята. Водите ти изтичат. Раждаш се. Неясно усещаш тежестта на първородния грях. Всичко за което си се тормозил, всичко което си мечтал, страховете, амбициите, дълга изглеждат като останали в друга инкарнация. Едновременно си родител и новороден.

Мно-о-го е тежък лекия живот. Особено на другата сутрин.

Диска е форматиран. Инсталираш операционната система. После останалия софтуер. Прикачваш периферията. И си като нов. Няма паразитни файлове. Фейвъритите ги търсиш отново. Нова организация, свободна РАМ, няма резидентни програми. До сряда ще функционираш на МАХ.

добрем, че преди много години сложих тотална точка. Като си спомня моите реинкарнации, тръпки ме побиват даже днес и неволно посягам за зелевия лист или изтръпвам от ужас. Много мои приятели умряха съвсем млади , други деградираха, трети безкрайно жалки и слаби. :) Сега вече съм само ценител, само по аромата познавам и това ми е удоволствието - присъдата за качеството на смрадта. :)))

По добре качествен алкохол, по народна резепта с приятели, отколкото скъпи транквиланти ! Номера е в дозировката !
При предозиране и здрав стомах, лечението е 1-2 грама аспирин, зелевия лист е воняща отживелица. Само пресоления зелев сок все още не е за изхвърляне!