От първия ти житейски ден едни специалисти, авторитети и корифеи ще ти създадат комфорт, както те го разбират. И ще го направят задължителен. Ще те имунизират, та да ти „завъдят” антитела, ще ти създадат режим, та да ти „завъдят” навици. Щом очите ти се поизбистрят и в тях се появи разсъдък от земен тип, ще ти препоръчат внимание, забавления, разходки и колкото повече порастваш, толкова повече ще ти „завъждат” мироглед, манталитет, промискуитет, чак докато влезеш в интернет, или университет. Преди да съм те видял, в тебе ще вперят очи корифеите на надница / на които дадох 200 лева та да бъдат човеци /. Това са първите хора дето ще се опитат да те „израждат”, но няма да са последните. Край нямат, ей, през целия живот. Ти се преструвай, че ги приемаш, но в същност следвай собствения си път навън в тъмното, което Те наричат светлина и се страхувай от тях. Първото нещо което ще направят е да отрежат оная връзка, чрез която Бог те е създавал до този момент и ще започнат да те „изграждат”  те. Такава е процедурата – първо те израждат, после те изграждат – чак до другата врата. Всички преминаваме през това. Никой не се е отървал, но технологиите напредват. Така че вече няколко века „таим надежда”. За надеждата после. Сега е важен правилния старт, който е наша /с тебе/ обща задача. Та докъде бях стигнал? А, да. Първо ще видиш очите на „корифеите на надница”. Какво е надница ще ти кажа като пораснеш. Каквото и да правят – не им се сърди, не им се противопоставяй и не ги моли.  Дръж се неразбираемо, за да задържиш вниманието им, защото в този момент ще имаш нужда от тях. Може би ... Та дръж се неразбираемо, за да задържиш вниманието им. Те не разбират много неща, но мислят че ги разбират и са по-склонни да защитават грешните си представи, отколкото да импровизират с назубрените си и отработени клишета. Ако ги впечатлиш / което е почти невъзможно / може да се отнесат с тебе като с човек, каквото в същност е предназначението им. Номерът е да не позволиш да те превърнат в статистическа еденица. Това ще е първото, което ще направят веднага след като те „изродят”. Ще те регистрират. С номер. И ще те подредят на рафта. Повтарям ти дано запомниш - Каквото и да правят – не им се сърди, не им се противопоставяй и не ги моли.  Не знаеш на какъв акъл са. Те мислят докато работят. Мислят за работното си време, за надницата, за ипотеката /ако имат/, за джипа /ако имат/, за кариерата / дори да нямат/, за любовницата, началника, децата си, рогата си, бръчките си, правителството, отпуската, кризата ... за всичко. Ако се „изродиш нормално” няма и да те забележат, Ако нещо се обърка, ще казват че са се посветили на твоя проблем, но ще лъжат. От страх за онова за което ти казах че мислят. Щях да ти спестя всичко това, но не мога. Прието е да се ражда в „заведение”, за да те заведат на отчет и да имат работа „завеждащите”. Където и да идеш по света, каквото и да правиш, дори когато си сам в планината от месеци, или си умрял преди векове – някой „завеждащ” завежда нещо за тебе и от това живее. Затова се раждаш в заведение. Такъв е реда. Ако зависеше от мене бих искал акушер да ти бъде поет, или циганка, или аз, защото щяхме да гледаме на тебе в този момент като на чудо, ама няма как. За това с тебе ще се видим чак на другия ден. Ще дойда и ще те взема. Ще те заведа у нас, където ако имаше избор едва ли щеше да дойдеш. Ще те завра в дупката която изкопах, като реших, че ще създавам семейство и ще продължавам рода. С времето ще научиш, че с нищо не съм по-различен от „корифейте на надница”, за които ти говорих и които видя през първия си ден. Но до тогава душевната чистота, с която си дошъл ще е омърсена до толкова, че вече ще си разделил света на НИЕ и ТЕ. През целия си живот ще наричаш това място „Моят дом”. Така правим ние – нормално изродените. Създаваме дом, който е наш и ни дели от света, въпреки че е много вероятно идеята на създателя да е била да създадем свят, който да бъде наш дом. Моят /твоят/ дом е моята крепост. Тя пази от света и може да бъде всичко. Място за мечтания, но и затвор, тъга и песен, бедност, богатство, а така също /и обикновено/ още един паралелен свят. Какво е и какво ще бъде, зависи от нас двамата. От това - дали ни радва, какво ни дава и как го мечтаем с представите си. Тук можем да си измислим тераса, небе със звезди и мълчания, войни божества и увереност. А можем да го позлатим и превърнем в дупка... – Според вкуса на духа, който носим в себе си. Защото домът е дом за духа. Той винаги приема неговия образ. Та, аз съм изровил тая дупка в човешката джунгла, за да ни бъде дом. Направих я както можах според мене си. И сега ще чакам ти да я преобразиш според тебе си. Когато станеш способен на такова нещо. Казах ли ти за завеждащите. Те бродят на вън и класифицират, номерират и сегрегират. Само това правят. За заплати го правят и за надница в услуга на обществото което им плаща за тая работа. Като пораснеш, ще ти кажа защо му е на обществото да плаща много скъпо тия толкова евтини неща. Тук ще растеш, такава ти била съдбата... И да знаеш – от всички бутилки в къщата, само бялата е твоя, жълтата на която пише олио е на мама, а останалите са на тати. Айде добре дошъл и наздраве, пък ще продължим като ни донесат салатата.

Хареса ми, интересен поглед, браво!

Добър текст!Поздрави!

Син ли ти се е родил, или се превъплъщаваш в чужда роля, за да кажеш някои тежки истини?

и много ме трогна: "Създаваме дом, който е наш и ни дели от света, въпреки че е много вероятно идеята на създателя да е била да създадем свят, който да бъде наш дом."

За което благодаря.
mamas - Никой не се е родил. Но като се родя следващия път ще гледам нещата под този ъгъл. Ако не забравя, де.:)