evrazol :: Из дебрите на организираното строителство

Изтръсках се на обекта на 3.09. До вечерта бяхме изразходили всичките налични материали. Джефрие се видя в чудо. Понеже нямаше вода на обекта, а бетон не се бърка без вода си откраднахме две чисто нови боклукчииски кофи от площада. От ония с две колела, пластмасови. Напълнихме ги с вода от Ерма. Просто си вадехме с едно въже от моста на реката, напълнихме кофите и на кака и свърши цимента. Вместо признание, получихме упрек – много цимент сме слагали в бетона. После /след упрека/ кака говори с някого по телефона, върна се и каза да добавим още две торби цимент. Ясна е работата. С трици маймуни ще ловим. Обектовата ръководителка само ми кликва по телефона да не се аби. На 4.09 си тръгнахме с уговорката, че като си опроави доставките пак ще ни викне. Установих че кака не умее да си чете чертежа. Тя не различава теренна от проектна кота, но самочувствието и е на висота. Много харесва да командва багер Посъветва ме да се държа за тяхната фирма и доволен ша остана. Наложих всички чертежи в Autocad-а и се оказа, че ток и водопровод вървят в един изкоп на едно и също ниво. Водопровод и до него кабел. Фантастише. Пак ще викаме проектантити да мрънкат. Кака се оплака, че дрехите и са втора употребе. Мислех да и вметна че и компетентността и клони на там, ама не бях сигурен че ще вдене вметката. Пожелахме си успех и тя ме помоли да и извадя от цифровия модел нова количествена сметка. Сещам се за една популярна фраза на Иречек по този случай, ама едва ли знае нещо за Иречек, та си я спестих. Трябвало стриктно да спазваме проекта, въпреки че подземните и проводи минават баш през корените на сериозни дървета. Кака ходи с един чертеж по площада като един генерал Жуков, като един Наполеон и Ханибал и определено внушава респект. Бойко ще идва и тя видиш ли отговоря за червения килим. Машалла, мисля се казва в такъв слечай. Машалла и три теманета дОземи. После тайно се обади на шева и един от мангалите я чул да му докладва: Имаме голям проблем – те много бързо работят. Да и имам проблема. След два дни отново сме на обекта. Кака препоръчва да идвам с по-малко хора и се притеснява че ще трябва да осигури работа на озеленителите. Същевременно е изкопала основи на сценанта. Поприказвахме до към обяд. Пошматкахме се. Настанихме се в една хижа до реката и толкова. На другия ден вечерта материалите и отново бяха свършили. Площада вече приличаше на София по време на бомбардировките / както си е и днес/ и отново си тръгнахме. Още една седмица на вятъра. Хвалъ на такъви строители.

Нагоре