Установих, че някак си без да имам формулировка нещо ме терзае ежедневно, независимо дали съм се наял, наспал или напил или пълната противоположност на изброените състояния на тялото и главата.Прочетох нещо което ми направи впечатление. И без да мисля че съм остарял това някак си попада в празната дупка. ,,Признах си че единственият начин е да запазя независимостта си е да не мисля за изживявания,, ,,Той каза, че ние катообикновени хора не знаем, нито пък някога ще узнаем, че това е нещо абсолютно реално и действително, а именно- нашата брънка, която ни свързва със стремежа и която е причината за вечния ни интерес към съдбата.По време на нашия активен живот пред нас почти никога не се е откривал шансът да минем отвъд пределите на обикновеното замисляне, тъй като още от незапомнени времена,,приспивателното"" на ежедневието ни е превърнало в ленивци.Едва когато животът ни, на нас - обикновените люде, тръгнел към своя залез, обичайните мисли за съдбата придобивали друг характер. Те ни карали да прогледнем през мъглата на ежедневието. За жалост това ,,пробуждане,,винаги вървяло ръка за ръка със загубата на енергия, причинена от отстраняването, когато вече нямаме сили да превърнем нашата,,замисленост,, в прагматично и положително откривателство. На този етап оставало само едно неопределено и болезнено терзание - копнеж по нещо недоловимо и най обикновен яд от това, че си пропуснал своя шанс."
Исках да го напиша сега защото утре може да съм си взел ,,приспивателното,,(като говорехме един път ти казах мнението че всеки си има собственна дрога за начина как да бяга от ежедневието)и ти го написах на теб защото няма дори на кой да го кажа
.

да!