Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2011 13:01 - За пътя
Автор: evrazol Категория: Забавление   
Прочетен: 3455 Коментари: 11 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Цял живот робуваме на своята същност. Понеже тя е нашата вяра. Господарят и робът, свещеникът и хайдутинът, ученият и глупавият, вярващият и атеистът, са такива, каквито са, благодарение на своята същност. И и робуват цял живот. Какво е същност – да каже някой с повече познания от мен. Аз съм свикнал да приемам условието на задачата като даденост и търся решението посредством логиката на доказани твърдения.   През първите години от живота си, намираме своята същност. Всички се появяваме в предварително зададени условия, с предварително зададени качества и възможности. С израстването си ги приемаме като свое Аз и започваме да ги развиваме. Дали съзнателно, или по принуда от битието, дали следвайки инстинктите, или логиката, възпитанието и културата, или своето светоусещане, но ние с всяко свое действие слагаме по една тухла в градежа на този Аз. Така изкристализираме от многообразието на възможности в точно определена кристална решетка и добиваме твърда конструкция и форма.   Неизброими са възможните варианти. За това е многообразен светът. Високите дървета закриват светлината на цветята и те не виреят там. Корените на здравеца задушават семенцето на мурата и тя никога не пораства. Кой може да планира човешкото си развитие така, че да не пречи и да не му пречат, докато постигне вътрешната си хармония и удовлетвореност?   В този смисъл още не сме излезли от пещерите в личен план, макар да сме слезли от дърветата вече. Наричаме се мислещи, че и играещи човеци, но ако някой можеше да ни види отгоре, щеше само да гадае поведението ни, както ние гадаем поведението на мравките. Съзнанието ни търси светлината между клоните на дърветата, зАвета на скалите и шума на прибоя, инстинкта го следва и води, а строежът на Аз-а продължава. Къде случайно, къде съзнателно. Кулата му натежава в една или друга посока и човек я уравновесява с всевъзможни противотежести, за да не се срути.   Цивилизацията е труден път на слепец, който предполага, търси доказателства, опровергава такива и прави рискована крачка в нищото. Тя мисли, създава и разрушава условия, следвайки своя капацитет. Но остава обречена на последствията от предишни решения.   Систематизираната и квалифицирана част от нашето невежество наричаме знание. То ни води. Понякога към забрава, че в същност е невежество. Ние формираме цели, които смятаме, че ще ни доведат до щастие, но те са рисунки по памет и действителността категорично ги опровергава, разминавайки се с тях.   Живеещите за мига и живеещите с надежда, смирените и побеждаващите само вгорчават живота си и този на другите, не подозирайки че просто увиличават хаоса. Като пасажерите на една лодка, които се щуркат насам, натам, клатейки лодката вместо да гребат. А тя не се обръща единствено поради факта, че всички не се втурват в една посока. /Май на последък тенденцията е такава, та изпаднахме в криза/   За всичките години цивилизация, човешките парламенти не спират да добавят правила, да ги отменят и да търсят онази норма, която ще гарантира справедливост всеки му. И още не могат да ги постулират в стройна схема удовлетворяваща всички.   Защото в търсенията си, губим същността си. Тя, същността е променлива и всяко „намиране“ и става конструктивен елемент. Кълвем като кокошки всичко, което се отличава от околната среда с надеждата, че случайно може би ще уцелим и житено зърно. Линията на същността ни се изкривява, като житейския ни път, като гръбначния ни стълб, докато не изнемощеем и пожелаем смъртта.   И за да не се чувстваме безпомощни, за да не сме объркани, се втурваме в тъмното след привидението на своите фантазии. Войни, фанатизъм, безверие, справедливост – химерите, с които замеряме с живота си, неизбежно ни водят до преоткриването на суетата на всичко.   Да си жив и щастлив, означава да балансираш конструкцията си. Да внимаваш всичко да става с времето си, понеже има време за всичко. Време да се живее, време да се строи и т.н. според цитата, който не помня. Ако нещата ти се случват на време, значи стоиш на пътя.   Път е онова – изминатото. Напред трябва да виждаш джунглата с нейната хармония и според същността си – своята пионерска мисия. Защото следвайки проправения път, няма да стигнеш същото, което е стигнал оня, който го е направил.   На човека му остава само онова, което е дал. А може да даде само онова, което е негово. Той трябва да бъде творец, а не победител.


Тагове:   тъг,


Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - "На човека му остава само онова, което е дал. А може да даде само онова, което е негово. Той трябва да бъде творец, а не победител"
25.04.2011 13:13
Чудесно прозрение, поздравления!!!
цитирай
2. lado - Глобализацията, урбанизацията и ...
25.04.2011 13:15
Глобализацията, урбанизацията и хранителните и търговски вериги ще ни унищожат като човеци - а остатъкът само ще приличат хора , иначе ще са бройлери...
цитирай
3. анонимен - Понякога трябва да си победител, за ...
25.04.2011 13:24
Понякога трябва да си победител, за да можеш да победиш собствените си бесове.
Наистина е жалко, че за толкова години човешка история, хората не упяха да изнамерят универсалните правила за хармонично общество. Човекът е стадно жевотно и трябва де има норми за съвместно съществуване.
цитирай
4. tit - Христос Возкресе!
25.04.2011 13:39
Творците и победителите са от различни вселени.
цитирай
5. анонимен - Тит, творците се състезават на к...
25.04.2011 14:05
Тит, творците се състезават на конкурси за да победят. Само победета носи пари.:)
цитирай
6. evrazol - Искам учтиво да помоля
25.04.2011 15:25
Под хуманния ми пост да не слагате материалистични възгледи. Има достатъчно пространство в което материалистите могат да удавят човешкия си облик. Запазете мястото тук чисто. Моля!
Ако проблем са Ви парите - пожелавам Ви успех на борсата.
И Кушел, Творците не се състезават. Нито Микеланджело, нито Захари Стоянов могат да се ползват като доказателство на твоето твърдение.

Не можете да служите на Бога и на мамона. Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха (Лука 16:13-14).
цитирай
7. boristodorov56 - Мисля, че това обхваща смисъла и оправданието за живота:
25.04.2011 21:55
"На човека му остава само онова, което е дал!" - звучи с библейски подтекст!

Свалям шапка!
цитирай
8. magicktarot - Хубави размисли...
25.04.2011 23:05
И аз често съм мислила за Пътя. Добре е нещата да ти се случват навреме, но още по-добре е да ти се случват, когато искаш, т.е. да си независим от времето... В тази връзка си мисля, че си на Своя, проправен от тебе самия и правилен Път, когато не зависиш от времето - човешкият живот е твърде кратък, за да си позволи да се съобразява с времето! :) Това са само моментни възгледи, разбира се, нещата постоянно се променят. Поздрави!
цитирай
9. nicodima - Да, разбира се, че МОЖЕШ да дадеш само ако имаш какво!
26.04.2011 07:25
В отговор на Кушел - човек не е стадно животно. Социалните групи при него са съзнателно оформени, а съзнанието включва и съзнание за индивидуалност.
цитирай
10. wonder - Благодаря ти!
26.04.2011 10:57
"Немо дат кве нон хабет!"
цитирай
11. svoboda64 - :) Не ми казвай, че "подслушваш" сънища :)
27.04.2011 00:27
"Напред трябва да виждаш джунглата с нейната хармония и според същността си – своята пионерска мисия"

Това съм го виждала насън като символен образ, макар и реален. Въпросът е, че трябва да държиш визьора си обърнат в двете посоки - напред-назад - защото тези, които виждаш зад себе си, всъщност те направляват накъде да вървиш... не защото си зависим от тях, а защото те разчитат на теб :)))

За даването, искам да добавя, че човек не дава само онова, което е "негово" и тук не влагам никакъв материалистичен смисъл. Човек дава онова, което може да пропусне през себе си :) В това е голямата игра по набавянето на смисъл... в моите ограничени човешки разбиранния :)

И последно, творец и по-бедител не са антоними :) Знам защо ги противопоставяш, но "тъпият" ни контест не ти дава право да ги лишаваш от изначалния им смисъл :) Творецът побеждава мъката от "неможенето" си да направи "можене" и да продължи, независимо какво мислят другите около него :) Социалните победители рядко са такива... но това е друга тема, в която в момента не ми се задълбава... Искам да си запазя моментната хармония, колкото и рядко да ми се случва :)

Поздрави за текста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969756
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031