2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
По П.Пенев
Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти;
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.
Живота своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато от гурбета си след време
ще дойдат нашите потомци тук.
Сърцата си сал в песни ще разказват
не ще познаят родните гнезда,
и само спомен за министър Дянков
ще им навява родната страна.
Ще има магистрали и прислуги
а погледът им син ще бъде пак -
но хората ще бъдат вече други
и друг - денят на бащиния праг.
Дали ще им разкаже с памет свежа
историята, или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи...
Как в път, постлан с красиви обещания,
последен рекет плащахме с кураж,
как после из кофража радостта ни
се бетонира в морския ни плаж...
Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как и за дребно щастийце копняхме
ала България ни отроди...
Потомци, вий напразно ще се жалите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се строяха магистралите -
какъв живот живяхме ний!
О, колко трудности за нас дойдоха!
Бе малодушна нашата съдба!
Бог ни помилва, но с червена похот -
похарчиха ни бивши светила!
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis