Когато бъде изненадан и изплашен, щрусът си заравя главата в пясъка и чака ... опасността да отмине. Човеците правят същото, като заменят пясъка с общество. Може и с Блог.бг. Това състояние наричат общуване, социален живот и виртуална реалност.

Крайно е, но е вярно. Когато себеподобните започнат повече да ти пречат, отколкото да ти помагат, бодваш глава в обществото и се оплиташ в социални мрежи, анализи и коментари.

Разбира се нито до извод стигаш, нито до решение.

Нерде факебука, нерде социалната пулетика на социалното общество и министерството Му.

Когато себеподобните  те плашат и изненадват – боц, и чакаш. Пудриш позата с аргументи, самовнушаваш си позиция и току виж, вписал си се в обстановката и си станал социално животно.

Като онова овчарче, което изкопало дупка и в нея с пълен глас викало:  -Цар Траян има магарешки уши!

чудесен предновогодишен анализ бих казала-
със страхотно чувство за хумор,но той нали е за
това-под неговата форма да се поднасят истините-
такива,каквито са-поздрави:)))

Въпросът за мен е - Защо го прави?

Несигурност продиктувана от измислени заплахи или от липса на вяра в утрешният ден? Кое от двете или и двете?
Водещи новини в медиите винаги са лошите новини. Хората се невротизират и изпадат в състояния близки до параноя в търсене на виновният. А виновен за съдбата им, обикновено се оказват самите те - избрали пасивното поведение на изчакващият.

а за всички..:) Просто всеки има своя истина и иска да я наложи над всички други, забравяйки, че и те си имат истина, не по-малко тачена от неговата... Така погледнато обаче - всичко е безсмислено. И комуникацията е едно преливане от пусто в празно - както и животът... Само дето не е вярно!

:)))

нормално, в психологията го наричат - "защитни механизми". Човекът е изобретателен в изобретяването на различни такива - важното е да се опитва да оцелява. Изборите често са грешни, разбира се, но когато търсиш начин да не подлудееш, всички средства са позволени.
И още нещо - няма как да го пропуснем, когато говорим за социалните мрежи - САМОТАТА - обикновено вътрешна. Забелязали ли сте колко по-отчуждени са станали хората в реалното? Вече няма спонтанност и непринуденост в истинските отношения и в душите зейва емоционална дупка. И къде, къде - хайде, в интернет - може емоциите там да са фалшиви, но то кое не ни е фалшиво вече?!

....ти представяш си тибетските монаси, докато седят и се самовглъбяват по цели месеци, за да не скучаят, да си джиткат през това време във Фейса, ми то ше им се срине цивилизацията...:)))...виж, онези, от Джихада, добре се вместват в интернет-пространството...

Че,то социалните мрежи не са ли заместители на едновремешните седянки и всякакви други клюкарски сбирки:)Поднасят ти новина,изказваш мнение,групираш се със други хора със същото отношение по въпроса и хей, ти на оформил си обществено мнение.Малката разлика е ,че сега достъп имат повече хора в глобалната,,седянка"

но да ги е страх да ми го кажат открито и да ми цвъркат от дупката си...
Именно за това говоря, че е лесно да се ДРЪНКА зад ник, зад аватар на звезда и да се казва ЛИЧНОТО мнение:)) Ама айде да си свалите маските и да кажете каквото ще казвате с лице и име, пък да видим дали ще е така лесно да обсъждате непознатите за които нищо не знаете:))

"Не знам дали да го публикувам това. Човек всичко може да си помисли, ако не го вземе за фонов шум, но исках да кажа: Ръцете не са дадени за чаткане по клавиатурата. И за кирка не са дадени. Нито за четката на художника, нито за пианото. Ръцете са дадени за да държат ръце. Да ги търсят опипом и да ги намират. А толкова често се хващат за ...
Краката не са дадени, за да се дерат по камънака, нито за да се превръщат в рога. Дадени са за да стигаме до другите. Не са сърцата за това – краката са. Сърцата са за друго – да ги слушаме, да ги разбираме, понеже не говорят с думи. А главите трябва да служат за тишина."

Попаднах на това случайно, защото си дал линк по повод един мой коментар.
Та - общуване му е майката, сам си го рекъл. Сега какво ровчиш и ти у песъкО и търсиш там имАньето? :)))

Общуването е нещо нормално, комуникацията е необходимост, НО
Тук в този сайт смисъла е извратен на тези понятия. Тук си търсят да комуникират с непознати, за да си изливат злобата и омразата. Тук няма комуникация, а нападки и отбрана. Колкото и добър поет да си пак има недоволни мрънкалници, няма как да си покажеш възможностите и да не се появят недоволни...обикновено ''заровени в пясъка'' започват да обсъждат не талантите, а самия блогер, което си е чиста психария. Говоря за нормалните хора, които блогват изкуство, те биват нападани и измислени критици.
Нормалната комуникация е удоволствие. Но да влизаш в сайтове с цел да тролиш и хейтваш тц...там има нужда от лекар!
Най са жалки критиците с аватар на известни артисти и ник на монахини , от тях струи истинска злоба на неудачници!

Весели празници!:)

ан.12 съм аз, Тит, в случей, че пак изляза анонимна:(

Че слет като го отлеят ...
Хората търсят причините - не видях такова нещо
търсят варианти за решение - не видях такова нещо.
предлагат действие - май само се подписват в петиции
организират се в реални прояви - абсурд

Пък иначе - мнения наспорил блог. Да има къде да си зАврем главите.

ЗАщото тук спира времето и завършва пътят и истината и жУвота:))

но с истинското ти име, все едно те няма. ))))