2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4554 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2013 03:26
Разбираше се че е в кръчмата по няколко високо изречени фрази, които си бяха негов патент и дежурен репертоар.
- А наздраве, да пием още по три и да продъжаваме! – беше първа фаза. Започнеше ли да повтаря „Нема ора”, значи време му беше да си ходи. От там идваше и прякора му, малко хора знаеха истинското му име. Нямаше приятели. И симпатизанти нямаше. Просто си беше убеден, че "Нема ора".
Когато се отдалечеше на около стотина метра от кръчмата, успяваше да спре, да се закрепи някак си и клатейки се неустойчиво да се обърне назад, като че ли се взираше в миналото. Като закрепи с много старание и съсредоточеност равновесно положение се провикваше с цяло гърло:
- - Е-е-е-й-й-й! Нема ли още двама като мене, бей-й-й!
Известно време чакаше отговор, и като не получаваше започваше да наглася стандартното отклонение от отвеса, като си мърмореше: Нема ора, нема ора!
Дали това беше нашенски някакъв Диоген? И защо ли никой не отговаряше на критерия му за „ора”? И защо ли му бяха нужни още двама като него, а не един или трима да речем, не е ясно. Тоя вик обаче се помнеше.
С цяло гърло и някак си издълбоко идеше - самотен вълчи вой. В него нямаше нито надежда, нито съжаление, нито отчаяние. Даже не беше и зов. И упрек не беше. Беше по-скоро неясна закана за нещо хубаво, но нерабрираемо и звучеше като обещание пълно с тъга и малко надежда. Такъв вик сигурно е щял да се изтръгне от гърдите на Ботев оная нощ в Борован, ако е бил сам. Или на някой съвременен Диоген, преди да си драсне клечката.
Какво ли щяха да направят, ако ги беше намерил, така необходимите му двама? Той не беше патриот, и футболен запалянко не беше. Беше си най-обикновен пияница без други интереси, но нуждата му от още двама като него беше въпиюща.
Чета разни постинги. Мъча се да си представя света на авторите. И ако успея да прогледна през позата, през увлечението, през претенциите и знам ли още какво, в съзнанието ми се натрапва предполагаемото от мен емоционално състояние на Нема ора. Сякаш автора се срамува да извика:
- Е-е-е-й-й-й! Нема ли още двама като мене, бей-й-й!Император или хан и сеячи на омраза
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
човекът е социално животно и като такова на подсъзнателно ниво си търси
съмишленици.Друг е въпроса,че всеки в днешно време се чувства много или
малко отчаян,обезверен,че...нема ора!
Но ората са налице,но що не вземат първо да се найдат,а след това пак да окат,и така в геометрична прогресия,докато всички станат....ора!
Значи, човекът е стигнал до неговото си откритие, че нема ора.
Предполагам на неговия акъл. Които да му импонират. Които да мислят като него. Които да достигнат до неговите висоти.
Значи, нема ора.
Двама ли са, трима ли са, не е толкова важно.
Може би човекът е прав.
Благодаря за интересната миниатюра. Троха от живия живот.
МНОГО КАНДИДАТ ЗА ДЕПУТАТ И ПЛАТЕН ЕЛЕКТОРАТ
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis