Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
03.07.2011 12:40 -
Отхвърлени питанки
Сигурно най-човешката ни черта, онази, която ни прави човеци, е стремежа да търсим обяснение. На тази ни склонност се дължат всичките ни провали и достижения, успехи и грешки, мечти и разочарования. Ако бяхме се доверили единствено на случайните си /доколкото са случайни/ открития, още щяхме да вярваме, че земята е плоска. В същност, стремежа да намерим обяснение дава основа на въображението да прави „открития“. В този смисъл познанието е грях.
Опознаваме природните закони. Обясняваме ги. Използваме ги.
Но изпускаме из предвид целите на законодателя. Кой е той? Слепия случай, висшата промисъл – няма значение. За мен остава убеждението, че законите задължително имат целесъобразност. И едва на второ място универсалност. И природните и човешките закони.
Може би това е тема за безкраен спор. Или пък тема без значение. Може би има религиозен уклон, или логично решение. В крайна сметка природните константи са преграда зад която не достигат представите ни. И трябва да се примирим с този факт /за сега/. И за да не абсолютизирам, ще приема, че за късия отрязък от време, в който се осъзнаваме биологически, константите са универсални. Те са може би необясними, а може би доказуеми. Може би са проверими емпирично, или възприети като единствено логично обяснение, но тук и сега живеем с тях. Универсалността им гарантира хармония – винаги едно е за сметка на друго. Равновесието се запазва независимо от въздействията, което си е чиста предопределеност.
Целесъобразността, остава на втори план в научните търсения, поради необходимостта да допуснем преднамереност в сътворението на света. Та може ли да има целесъобразност, ако няма преднамереност.
Може би може. Ако приемем и преднамереността като константа. Но да се върна към константите – ограда. Допускам, че те предопределят единственото възможно случване. А това си е чиста предопределеност, т.е. преднамереност, т.е. - те са целесъобразни. Макар да не знаем каква е целта.
Просто не щем да допуснем че има цел. Инстинктивно, пък и съвсем осъзнато откриваме, че рушим природата. Създадохме „науката“ екология. След като вече бяхме създали „науката“ социология. Сега създаваме науката созология, която е най-общо казано наука за опазване на планетата Земя в условията на интензивна човешка дейност и последвалите от това неблагоприятни промени.
Неблагоприятни – за кого? За нас? Че те може би са единствените възможни за планетата промени, при така създадените от нас обстоятелства. Нарцистично приемаме, че целта на вселената е нашето развитие. Вместо да търсим смисъл на развитието си в „целта“ на вселената. Бихме ли се отказали от някаква възможност за „просперитет“, само защото след нея планетата вече никога няма да бъде същата? И при условие, че нямаме представа каква би могла да стане?
Нашата цел е ... Едва ли знаем повече за нея отколкото за имагинерната цел на природата. Възможността целите ни да не съвпадат, обаче е много по-вероятна от обратната възможност. Поради неспособността ни да преследваме целите си с упоритостта и хармонията на природата.
Като истински човеци непрестанно ще търсим обяснения. Ще изучаваме процеси и явления. Ще откриваме нови възможности. А познанията ни ще остават фрагментарни. Докато не спрем и потърсим връзките между привидно независими едно от друго явления.
При цялото си технологично оборудване и интелектуален потенциал, човечеството скоро няма да се опита да създаде общ модел на био-физико-социално-математико-икономическите зависимости и обуславящите ги /предопределящи/ фактори.
Ние ли ще се съобразим с природата, или ще я принудим да се съобразява с нас?
И един още по-важен за мене въпрос: Кога започна разграничаването ни от Нея?
Следващ постинг
Предишен постинг
Математиката роди философията, а философията другите науки. Ако другите науки обясняват как се случват нещата, може би някой ден ще се обединят отново за да отговорят на въпроса - Защо се случват?
цитирай
2.
анонимен -
Искаме да разкриме всички тайни
06.07.2011 09:20
06.07.2011 09:20
с инструмент - мозъка, - който все още не познаваме докрай. Това е показателно.
цитирайparasol написа:
с инструмент - мозъка, - който все още не познаваме докрай. Това е показателно.
Докато не се превърне в диагноза:))
да я използваме повече, отколкото ни е нужно - по втория въпрос. Ние сме част от природата, а отделната част не може да съществува отделно от общото. Все едно ампутирана ръка. Какво е тя - нищо, отпадък - по първия въпрос.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis