Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
04.07.2010 15:50 -
Оджак
Автор: evrazol
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 14785 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2010 15:55
Прочетен: 14785 Коментари: 19 Гласове:
12
Последна промяна: 04.07.2010 15:55
Беше в ъгъла. Дъното /пода му/ бе повдигнат с тухли, подредени на тясната си страна. Комина започваше на около метър и петдесет над него и се стесняваше до тавана на стаята. По ръба му имаше „полИца” на която бяха подредени бабините „инструмени”: Гаванка, тлъчник, джуруляк, голяма дървена лъжица, точилка, качамилката, похлупци, ренде, огрибка, няколко кахлени паници, ушатото гърне и голямото гърне, няколко сгънати месалчета, две - три кратунки, железния чайник, ютията, няколко кахлени чаши, дървените шишове. На пирон висеше връзка чубрица, една връв сушени чушки.
Долу до огнището стояха ръжена, машата, расОата, подницата, връшника , сажака, а на веригата висеше големия котел.
Веригата висеше от дебело желязо задзидано на пряко в комина и сигурно поставена там още при строежа на къщата. Освен голямата кука за котела тя имаше и една по-малка, монтирана на около петдесет сантиметра над нея, която служеше за скъсяване и отдалечавате на котела от огъня.
На лавицата срещу огнището бяха подредени захлупени кахлените паници, бялата тенжера, ситото за брашно, дървеното сандъче с капак, в което държахме приборите за хранене. Под нея на специални дървени куки висяха белия котел и няколко кофи, а под тях стояха стомните.
На стената висеше голям дървен кръг, на които увитата питка се слагаше да изстине /да обиколи нивата/.
Това бе кухнята на баба. Течаща вода нямаше. Топлата вода беше в големия котел на веригата, а студената в "белия котел" под лавицата. Водата за пиене – естествено в стомните.
Да приготвиш храна за семейството в тези условия, трябва да е било истински подвиг. Този подвиг бе част от нейното ежедневие. Малка част.
И други работи нямаха и бяха щастливи!:))
За колко ли хора ще да си го написал на китайски този пост!
А и аз не знам какво е "расОата", но ще ми се наложи да го науча. май!:)
цитирайЗа колко ли хора ще да си го написал на китайски този пост!
А и аз не знам какво е "расОата", но ще ми се наложи да го науча. май!:)
понмя, всичко е така както го казваш...само пропусна да кажеш, че в дясно до стената, под пенджера, стояха нощвите, в които тя, милата, месеше всяка вечер тестото за сугрешните хлябове...
Като се замисля, ще да е било преди 30-35 години това...:))))
цитирайКато се замисля, ще да е било преди 30-35 години това...:))))
3.
voinov50 -
Спомнам си тези бабина пособия..., и гърнетата и подницата в която печеха хляб, покрит с връшника...
04.07.2010 16:02
04.07.2010 16:02
Железната ютия на въглища, стомната и няколко писани калени паници ги пазя и сега на една поличка :)))
Поздрави от ПиринІ
цитирайПоздрави от ПиринІ
Това е уреда, който според мен сплотяваше семейството на баба и дядо.
Едно дърво, като чатал. В двата края на чатала има метални куки. То е "скроено" така че куките захващат точно ушите на големия котел. Когато се готви в него, се налага манджата да се разбърка. Да, ама котела е на верига и се люлее. Та дядо го хващаше с този уред, докато баба разбъркваше. Особено трудно беше с качамака. Там си е много бъркането и си е нужна сила, щото по нашия край го правят доста твърд. После го сипваха на дървения кръг и дядо го режеше с конец на филиики. Маслото и сиренето се сервираха отделно. Не го харесвах много тоя качамак, но сега разбирам, че един без друг баба и дядо и един качамак не са могли да направят.
цитирайЕдно дърво, като чатал. В двата края на чатала има метални куки. То е "скроено" така че куките захващат точно ушите на големия котел. Когато се готви в него, се налага манджата да се разбърка. Да, ама котела е на верига и се люлее. Та дядо го хващаше с този уред, докато баба разбъркваше. Особено трудно беше с качамака. Там си е много бъркането и си е нужна сила, щото по нашия край го правят доста твърд. После го сипваха на дървения кръг и дядо го режеше с конец на филиики. Маслото и сиренето се сервираха отделно. Не го харесвах много тоя качамак, но сега разбирам, че един без друг баба и дядо и един качамак не са могли да направят.
despinida написа:
понмя, всичко е така както го казваш...само пропусна да кажеш, че в дясно до стената, под пенджера, стояха нощвите, в които тя, милата, месеше всяка вечер тестото за сугрешните хлябове...
Като се замисля, ще да е било преди 30-35 години това...:))))
Като се замисля, ще да е било преди 30-35 години това...:))))
Нощвите у нас стояха някъде другаде, ама съм пропуснал дъсчицата на която се сушеше квас. За не знаещите "квас" са едни малки питки направени от хмел и замесени със студена вода. Сушат се и после се ползват за мая за хляба.
че имахме два вола, крава...и талига...пра-дядо ми беше "големец", щото беше учил за агроном...къде и кога, никой така и не ми каза...но живя до 95-годишна възраст и работеше до последно...пра-баба ми, го надживя с една година, след което си отиде тихо и кротко и тя...
цитирайЧудесно е било.
Всички се били герои.
А аз помня, когато дядо закара двата коня в ТКЗС-то и събори фурната,
която никой не знаеше кога е строена.
Оттогава до сега имам само спомен за хляба...
цитирайВсички се били герои.
А аз помня, когато дядо закара двата коня в ТКЗС-то и събори фурната,
която никой не знаеше кога е строена.
Оттогава до сега имам само спомен за хляба...
despinida написа:
че имахме два вола, крава...и талига...пра-дядо ми беше "големец", щото беше учил за агроном...къде и кога, никой така и не ми каза...но живя до 95-годишна възраст и работеше до последно...пра-баба ми, го надживя с една година, след което си отиде тихо и кротко и тя...
А помниш ли някои от бабините кухненски рецепти, приготвяни в тези условия?
boristodorov56 написа:
Чудесно е било.
Всички се били герои.
А аз помня, когато дядо закара двата коня в ТКЗС-то и събори фурната,
която никой не знаеше кога е строена.
Оттогава до сега имам само спомен за хляба...
Всички се били герои.
А аз помня, когато дядо закара двата коня в ТКЗС-то и събори фурната,
която никой не знаеше кога е строена.
Оттогава до сега имам само спомен за хляба...
Нито е носталгия, нито подсещане, а чиста провокация със задкулисна цел - лична изгода. От една страна търся моралното ни падение в битовото охолство, от друга - някога ще си построя къща като онази на дядо та да има в какво да си влагам пенсията. Сериозно! Та събирам инфо:)
Как носим в себе си такива мили спомени за вещи от миналото. И като че ли колкото повече време минава, по скъпи стават... Защо ли? И при мен е така...
цитирайНещо ми влезе в окото...., затова са ми мокри очите
цитирайevrazol написа:
А помниш ли някои от бабините кухненски рецепти, приготвяни в тези условия?
despinida написа:
че имахме два вола, крава...и талига...пра-дядо ми беше "големец", щото беше учил за агроном...къде и кога, никой така и не ми каза...но живя до 95-годишна възраст и работеше до последно...пра-баба ми, го надживя с една година, след което си отиде тихо и кротко и тя...
А помниш ли някои от бабините кухненски рецепти, приготвяни в тези условия?
1. Да меся турта,
2. Да правя качамак,
3. Да правя покрекло,
4. Да правя тиквеник,
5. Да варя боб в гърне,
6. Да правя пръжки...бахур, и още десетки други специални ястия, за които в момента не се сещам...:)))
Да не забравя, че същата тази пра-баба, ме е учила да преда с хурка и вретено...да тъка на стан, да плета и да шия с "губерка".... :))))
А да чета и пиша, имам чувство, че съм можела още с раждането си...
И не, че някой ме е карал на сила да се уча на всичките тези неща...просто си бях много любознателно дете...след кухненските уроци, бягах по поляните с футболната топка и момчетата...
Поздарви!
Готино написано, пращали са ме ваканциите на село, дядо ми съм го виждала не повече от 1-2 пъти, защото все беше някъде по кошарите с овцете. Та не е помагал на баба ми за качамак или к'вото там ;)
Много носталгично звучи, но аз чак толкова не се умилявам. Само да си спомня WC-то на долния край на двора (без W-то :) и брането на сливи, за което децата бяхме абонирани и ми секва умилението :)))))
цитирайМного носталгично звучи, но аз чак толкова не се умилявам. Само да си спомня WC-то на долния край на двора (без W-то :) и брането на сливи, за което децата бяхме абонирани и ми секва умилението :)))))
Е глинена тава обкована с желязо по ръба. Слага се върху живите въглени, покрива се с връшника, с въглени се зарива и той. За целта се ползва ръжена. С ръжена баба кадеше и тамян на задушница. Вълшебен беше този връшник. Патица по пекински трябва да можеше да приготвя под него баба ми, ама не е знаела че е по пекински. Менюто и включваше лучник, рибник, баници, рибени чорби /Тетевенска саламура /и Врачанска саламура. Млякото се вареше в „ушатото” гърне /с две дръжки и капак/, а боба в „голямото” директно в жарта.
За пържене ползваже един дълбок тиган с извита нагоре дълга дръжка сложен на саджака. Взет като че ли от китайски филм. Имаше си и капак – в него задушаваше картофите /цели с капър/. Чушките за Врачанската лютика се печаха директно на въглените. После се кълцат заедно с лука и солта в голямата кахлена паница, а на края се добавят и обелените печени домати. Може да и се добави изцеден варен боб, или картофи. Царевичния хляб с прясно мляко и много захар също го харесвах. Това не е качамак, а просеник /да поясня за незапознатите/. Пече се под връшника.
Дали понеже е спомен, та ми изглеждат сега недостижими нейните манджи, или наистина нито една съвременна технология не може да докара нещата до там – не знам. Но като гледам ореха в градинката пред блока – само „инструментите” ми липсват да отворя ресторант.
Криза е:)) Само яйцата от Либхер са ми проблем.
цитирайЗа пържене ползваже един дълбок тиган с извита нагоре дълга дръжка сложен на саджака. Взет като че ли от китайски филм. Имаше си и капак – в него задушаваше картофите /цели с капър/. Чушките за Врачанската лютика се печаха директно на въглените. После се кълцат заедно с лука и солта в голямата кахлена паница, а на края се добавят и обелените печени домати. Може да и се добави изцеден варен боб, или картофи. Царевичния хляб с прясно мляко и много захар също го харесвах. Това не е качамак, а просеник /да поясня за незапознатите/. Пече се под връшника.
Дали понеже е спомен, та ми изглеждат сега недостижими нейните манджи, или наистина нито една съвременна технология не може да докара нещата до там – не знам. Но като гледам ореха в градинката пред блока – само „инструментите” ми липсват да отворя ресторант.
Криза е:)) Само яйцата от Либхер са ми проблем.
не е като да е микровълнов оджак...
цитирайЕдно пътуване във времето назад.
Много интересно.
цитирайМного интересно.
Да приготвиш храна за семейството в тези условия, трябва да е било истински подвиг.
Подвиг е обаче никой не го е приемал така...
цитирайПодвиг е обаче никой не го е приемал така...
18.
анонимен -
а каква памет..
05.07.2010 23:01
05.07.2010 23:01
kass написа:
Да приготвиш храна за семейството в тези условия, трябва да е било истински подвиг.
Подвиг е обаче никой не го е приемал така...
Подвиг е обаче никой не го е приемал така...
Извън темата за подвига- все си мисля, че края на "онова" българско село дойде в момента, когато мъжете, преди да тръгнат на работа, се отбиваха в магазина за баничка и кафе. Баба ми да пусне дядо ми на работа, без да е закусал! Как ще стане това? Не че винаги е имало баница на софрата. Но имаше поне попара с червено вино. А оджака още си стои в къщата на дядо ми. Макар че вече 35 години къщата е празна. Огън в оджака се палеше мнооого рядко. Вече имаше готварски печки на дърва. Но най-вкусно беше на двора. Там в един запазен ъгъл от "старата" къща, пра-прадядовата ми, баба ми си беше устроила огнище - заградена с камъни пиростия. За тези които не са чували думата - трикрака желязна стойка, върху която се готви. Може би идва от пирос - стоящо в огъна. През всички топли месеци това беше "кухнята". С набързо събрани сухи съчки. Та най-вкусните неща там са приготвяни - и катми, и какво ли не. Е, катмите намазани с биволско масло, и поляти с овче мляко...спомени на вкуса
Огънят иска Оджак ...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Търсене
Блогрол
1. Тореадор
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis