Каквото и да си говорим за човешки и национални ценности, стратегии и пътища на развитие, кризата ще ни индивидуализира до гротеска. И ще оформи окончателното разделение между народ и „държава“. Но и между бит и същност. Държавата /пък и не само нашата/ все повече се конфигурира като инситуция, губейки същността си на обществен договор. Държавата – това не сме ние. Ние сме или на масата, или на нивата. Държавата сервира пицата. Постната. Нито масата можем да си подреждаме самоволно, нито нивата ни е по кефа и мерака. Защото и двете са резултат на Ония, чиято е държавата вече. Тяхна е – да си я пазят. От кризи и от влияния. Този антикризисен план е за лична употреба.  Както лисицата в капана, държавата ще прегризе защипания си крак за да се освободи. Защипания крак съм аз. Докато върхушката моделираше и манипулираше естествените процеси, за да се сдобие с държава, аз бях средство и електорат. Съществуването ми имаше значение веднъж на четири години. Защипания крак съм аз. Зависимия, който генерира приходи. Зависимия за когото се предвиждат разходи. Онзи на когото му дават, позволяват и разрешават, за да му вземат. Онзи без когото може, заменимия, петото колело. Искам да си остана такъв. Искам, ама неможе. Трябва да генерирам приходи, щото сме в криза. И да си ограничавам разходите, щото сме в криза. Кой ще ми помогне да генерирам приходи? – май никой. Кой го е грижа мога ли да посрещам елементарните си нужди? – пак никой? Държавния служител зад гишето се е превърнал във второразреден оператор на структурата. Докато е там зад гишето, той е само събирач на приходи за държавата. Когато излезе от там пак става човек. /Едва ли не/  Оня ресурс, който в последните осем години бе харчен безогледно са хората. Нали един от популистките лозунги на Цар Плъха  беше – Хората са богатството на България. Именно това „богатство“ бе похарчено. Хората са си тук, има ги. Само дето са оставени сами на себе си, срещу най-големия рекетьор  – държавата. И понеже ще ме упрекнете в крайност, трябва да поясня. Добрия стопанин не само ДОИ и СТРИЖЕ. Той се грижи. Иначе стадото подивява и не става ни за мляко, ни за месо, ни за вълна. Звучи социалистически, но само на пръв поглед. Назначената олигархия, посредством лостовете и репресивния си апарат /НС/ канализира развитието ни през времето на прословутия преход в посока собствената си мелница. Това бе комерсиален преход в интерес на червената мафия. Стадото от нагаждачи, търсещи далаверата тук и сега, го направи възможен. Ние сме това стадо. Заклещения в капан крак, който ще бъде отгризан.   Да приключвам с олигархията. Тя разпредели територията, но въобще не и хрумна да я управлява. Всичко за което и стигна акъла бе да я използва до дупка. И така да влезе в собствения си капан. Каква криза бе? – Потенциала на икономиката ли свърши, желанието за прогрес ли, суровините, оборудването, или какво се изчерпа за две години, та скочихме в кризата??? А-а-а, парите ли? Ми не! Те са си толкова. Само дето не се движат. По една единствена причина.  Свършиха свободните пасища за олигарси. Станаха много, станаха големи и дебелите им търбуси остават полугладни. Нямат ресурс. Като ресурс им оставам аз. Докато ме изстискат до край, може някои от тях да се научат и да произвеждат ресурси вместо стоки. Тогава хептен ще стана излишен. Понеже съм обикновен. Аз съм консуматив.   Аз не съм консуматив!   И не съм крив, че кризата на държавата не е моята криза. Понеже просперитета на държавата някак си не стана моя просперитет. Това да си го запишат НАП, ДАНС, ДВСК, ДНСК, МВР, МРРБ и най-вече ръководството на РБ след проследяване на кореспонденцията ми в интернет. Дали ще ги има тях, дали ще са български, френски или сомалииски институции – въобще не ми пука.   ИМАМ СИ СОБСТВЕНА КРИЗА   Привнесена отвън. Причинена от тях. Ето и нейните заплахи: Безработица, безхаберие, задлъжнялост, безправие, несигурност ... – НЕЩО НОВО ??? Имаше растеж, БВП, излишък – но не за мен. От това че ги имаше, аз от ресурс се превръщам заради тяхната криза в консуматив. Което е моята криза.   Ето и антикризисния план   Усъвършенстване на собствения професионализъм /изисква средства/ Обновяване на технологичното оборудване /изисква средства/ Снижаване на себестойността на произвеждания от мене продукт /.../ Орязване на вредните навици / не изисква средства/ Коректност, лоялност, далновидност, информираност, решителност и предприемчивост. / нужни са много средства/ Пазарна ориентация?  – реанимация, рециклиране и рехабилитация. / Кърпежа държи света/   Основни пречки: Администрацията, лумпенизацията, профанизма, простотията, толерантността, милосърдието.   Основни средства: Наличния ресурс и .../вж. Дзерджински с прословутия му девиз/   Държавата ще ми „дръпне“ средствата с всякакви методи. Ще повишава ... и ще ограничава ... Това е нейния антикризисен план. Ако ми даде шанс – ще загуби влияние. Е, това точно тя няма да допусне докато не се разпадне. Бедстващите ще стават все повече социалисти, или престъпници /не знам има ли разлика/, но това необратимо ще ги превръща в стока. С тях ще се плащат грешките. Да си бедстващ е начин на мислене. /това парализира/ Не можеш да се скриеш от лавината. Но е глупаво да се бориш с нея. Оцеляват късметлиите и понякога – адекватните на случая. Държавата ще пази безработните, слабите, неможещите и непродуктивните. Те могат да съборят правителството, понеже са електорат. Тя ще жертва можещите и „самоосигуряващите се“. Така ще произвежда неможещи. Бедстващи. Ще дава все по-малко срещу все повече. Докато лавината стигне дъното. Там е изхода от кризата. Ха-а-х:)   Започва голямото сърфиране по склона. Нека оцелее най-добия. Юпи-и-и-и... /Изхвърлете хладилника – заема място и харчи ток/   Послепис   България ще се държи по същия начин в Евролавината, а Европа по същия начин в световната лавина. Сриването е неизбежно, важното е да си последен, а от това се озверява. Мекото кацане се отменя. Ценностите и приоритетите също. На път сме да станем СВОБОДНИ. Да станем СЕБЕ СИ.   Както сподели една приятелка – Ако искаш да провериш правилността на една тенденция – засили я към нейната крайност. / Което се и опитах да направя/

едната банда овчари отива на къра да се наглосва с другата банда. После с третата ... Най-дълго оцеляват овчарите, останали в кошарата. Да отглеждат, доят и стрижат. Което осигурява непрекъснат приход на можещи. И т.н.
Като останат малко геги в държавата, от съседната планина слиза друга банда овчари. Или праща горския, отгледан като ресурс.
А иначе антикризисният план си е съвзем кризисен :)
Поздрави!

Човече , на върха е мястото е кът, но ти си сам на него!

криза на мозъци!

ЧНГ

Ще взема и аз да си подготвя една антикризисна програма!!!!

You're the greaestt! JMHO

Good point. I hadn't thoghut about it quite that way. :)

ZbphID <a href="http://ohnspqqfedzb.com/">ohnspqqfedzb</a>

ZsRGNZ <a href="http://ldfrkbndpevh.com/">ldfrkbndpevh</a>

teadVn , [url=http://hoihjysuuyyd.com/]hoihjysuuyyd[/url], [link=http://ydwyvaeqylgy.com/]ydwyvaeqylgy[/link], http://vbatwmsditrp.com/

5XSR0V <a href="http://pxjyqncgsvom.com/">pxjyqncgsvom</a>

IS8AOI <a href="http://npmntrqelddl.com/">npmntrqelddl</a>